8.10.2007 г., 16:15 ч.

Празна стая 

  Поезия
973 0 4
Стоиш пред мен,
така студен…
Някак си усамотен.
Гледаш моите очи,
изричаш милиони лъжи,
а очите се пълнят с кървави сълзи…
Вече не вярвам в нищо…
Не вярвам, че всичко ще се оправи
и че любовта ще се забрави…
Момче, ти си вътре в мен,
а сега тежък е всеки нов ден…
Вървя… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Предложения
: ??:??