Нямам сънища.
И чувства нямам.
Остана само тишината в мен.
Измислям празни думи.
Но те са мъртви - нямат цветове.
Крещя без глас.
Не искам да ме чуваш.
Сърцето ми - пропукано стъкло.
Ограби ме. Жестоко. Без пощада.
Душата ми - сега е празна стая...
© Сиана Петкова Всички права запазени