13.01.2005 г., 23:43 ч.

Празната къща 

  Поезия
1406 0 5
Плъсти се умора във въздуха клисав,
горчи ми дървото, пръстта ми горчи;
вратите са книги, но кой ги разлиства
да види как времето в плесен мълчи ?
Отворен е дворът за странния случай,
но няма крилата му там да се спрат.
Заключен пресъхва вълшебният ручей
под плътната шума в обраслия път.
Стрехите се кичат с надгробната слава
и слепи прозорци се блещят към теб;
животът на вещите - знак за човек ? -
подобно на вечно устройство - остава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Предложения
: ??:??