1.06.2006 г., 1:08 ч.

Празни дни 

  Поезия
633 0 1

Денят е розов или блед,
немирен, неспокоен.
Все същия, един и същ,
пак розов и пак блед.

Студено е но не умирам -
кръгозор тъй ням и плах
и всеки в тях се взира.
Какво ли иска, какво ли взима?

Само студ и само студ,
и в студа изгрява плам,
но плам обречен на смърт
от този гняв, от тази скръб.

Неволно дните си прелитат,
а прозорецът е пуст
и няма ехо, и няма глъч,
и няма нищо... просто нищо.

 

© Възкръснал Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми харесва стилът ти на писане...бравоо!поздрав и за това стихо!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??