15.01.2008 г., 12:08 ч.

Празни страници 

  Поезия » Любовна
713 0 2
Седя тихо, прелиствам страници,
търся ухание на старо мастило,
а откривам тънките граници
на нашето приятелство гнило.

Мишки прегризаха думите,
пълнещи въздуха с нас,
а ние прогонихме римите
с викове сякаш без глас.

Съчинихме си стари истории
в книги за теб и за мен,
пълни с грешни теории
за свят днес разгромен.

Далеч сме, не ще се погледнем,
защото цял рафт ни дели.
Един скучен роман и една предистория,
останали без мечти.

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??