ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
16.12.2008 г., 8:53 ч.

Празнична вечер 

  Поезия
550 0 9

(или „Животът, какъвто е...)

„Витошка”. „Графа”.
Пълни витрини
за пълни джобове.
Пред тях хора.
С погледи празни.
„Славейков”.
Минава трамваят-мечта.
Дошъл ни на гости
от близка страна.
Имало и такива.
Някъде. Не и за нас.
За него пари нямаме.
Но се намират
за маркер и ножче
навред да оставяме
по-нашенски
свойта следа.

Под шарените плакати
музикантите слепи
свирят до късно.
Порасна момичето.
Превърна се в девойка.
Стеснителна.
Свела глава
пред познатата
празна кутийка.
Хората отминават.
Все така
ги изпраща с поглед.
Без укор.
Отдавна в очите
надежда не рее.
Сменила е мястото,
иначе си е все същата.
Както и ние край нея.

Настъпва нощта.
Приближава
на годината последният час.
Оредяват тълпите.
От театри излизат
последните зрители.
Смесват се
с хората по „Раковски”.
Доволни. Тъжни.
Щастливо засмяни.
Или по своему странни.

И тази година
животът по старому си измина.
Едните загубиха.
Други спечелиха –
малко,
достатъчно или доста.
Без значение колко.
Важното съвестта да е чиста.
Макар у някои тя е
по Биг-Брадърски проста.

Коледа идва.
Ще пуснем в нечия касичка
малко монети.
А пред иконите в църквите
ще склоним глава, изричайки:
- Божия Майко, Исусе,
на мене простете!

И добре, че човек не е
цяла година Човек.
Иначе лошо!
Може някой да ни попита:
- Чакай, умнико!
Ти, всъщност, с кого си?
Не разбираш ли, че думите твои
са някакви простотии?
Безгрешни на света липсват!
Затова - не на нас тия!
Прави са! Праведни няма!
Трябва да се угрижим
само за свойта реклама.

Нощта взима своето
сред сгради, подвластни
на камък и лозунги.
Казват някои,
че били като нас – живи.
И се запитах тогава
има ли душа сивият камък.
Какво се случва с нея,
ако съдбата реши
да го прероди в песъчинки?
Отговора не зная!
Мъча се да отгатна.
А какво мислите вие?

Опустява „Раковски”,
оредяват тълпите.
Отдавна напуснаха
ресторанти и зали
доволните жители.
Под светлините
пред ВИТИЗ
все още спорят студенти
за изиграните роли
и как да слеят
Заложната къща с Мрежата,
какво завещава Марсо
и защо Мрежата е безкрайна
в нашия на крайности свят.

А в съседната уличка
някой подсмърчаше.
До контейнер
от вятъра
малка сянка
се беше укрила.
Броеше
коледните стотинки,
топлейки в ръцете си
торбичка лепило.

30.11.2008

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Истината... за жалост...
  • Истината за Коледа за твърде много хора, болезнена...
  • толкова истинско...и толкова тъжно...
    Вили...пак ме разплака...
  • болезнен и истинен...

    п.п. хип хоп хит! (това е комплимент)
  • Благодаря!
    Мойра, това е момичето, за което бях споменал в едно -две свои неща, включително и в "полемиката" около минала Коледа, когато някои се засегнаха без причина. ("Коледа отмина, забравете" и т.н.) Това момиче все по-често се появява в началото на "Пиротска". Все същото си е през тези години. Едно от българчетата (нарочно пиша това, за да не си помислят, че принадлежи към друга народност). Помня го като мъничко. Вече е голямо. Надписът "Помогнете" отдавна го няма. Излишен е!...
  • Когато всяка твоя дума е шамар ....
  • Свела глава
    пред познатата
    празна кутийка.
    Хората отминават.
    Все така
    ги изпраща с поглед.
    Без укор.
    Отдавна в очите
    надежда не рее.

    Имам известни съмнения кого може да описваш в този стих...
  • Такъв е живота, Вили! Труден!
    Поздрав за стихотворението!
Предложения
: ??:??