Приятно е,
когато у дома се връщам,
понесъл слънцето на рамо,
да ме посрещаш на вратата.
Добре ми е,
когато дрехата поемаш
и слагаш на закачалка,
и я подреждаш акуратно.
И мило е,
когато чехлите подаваш
за уморените ми стъпки
със твоите прекрасни пръсти.
Харесвам те,
когато гушнала се в мене,
с вълнуващо гласче ме питаш:
"Добре ли мина днес денят ти?"
Обичам те,
когато в спалнята ни влизаш
с загадъчно красива дреха
с готовност и до мен да легнеш...
Тогава, ех!
от рамо слънцето ми слиза
и цялата ни спалня светва
в очакване да види празник...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Бисер!