Във празното кафе поседнах... празна...
Не чувствам нищо, само празнота...
Изпих си млякото със нес и станах -
ще взема да излея вън от мене тая празнота..
Ще се разплиска жадно по асфалта...
Ще избуи в саксията отпред
и през витрината на кафенето ни квартално
я виждам как си тръгва, но и мене ме зове!!!
Дали сме двете неделимо цяло,
две половини от една душа
или сега ми е безкрайно празно
и тя ме хваща в клещи - да не е сама!!!
Дали да я послушам и да тръгна...
да я прегърна дружески, с душа!
Да ù покажа себе си, защото празно
ще ù се види всичко в мен на тая празнота!
© Катя Конова Всички права запазени