Протягам ръка - празно пространство.
Опита да те докосна - неуспешен.
Още пазя спомена за нашто запознанство,
още гласът, изричащ твойто име, остава безутешен...
Хвърлям към тебе поглед нежен,
но тогава осъзнавам, че това е само твоята картина.
Тъжен, самотен и небрежен
остава погледа, спрял се в пламъка на старата камина...
Събирам устни, сключени в целувка,
но само тъмнината разбира за това.
Много ли ще бъде една-единствена милувка,
не заслужавам ли малко щастие във любовта? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация