Загубих вярата в това, което виждам,
и стъпках с крак илюзиите земни,
душите празни ненавиждам,
защото от злоба станали са черни.
Заклещих си крака във ямата дълбока,
някой зад гърба ми тихо се изсмя...
обърнах се веднага в другата посока,
но лъжата сред клонингите си се запиля...
Очите ми привикнаха в тъмното да се взират,
там да търсят нещо мило, нещо чисто,
но само грозотия и лъжа намират,
само повърхност, а в душите - нищо!