Затварям очи и потъвам в тишината,
усещтам самотата така позната.
Очите ми парят, сълзите пак напират,
но аз безпомощно гледам как не спират.
Оставих се на произвола на съдбата,
забравила любовта, радостта, топлината.
Самотата отново се връща,
но аз безпомощо гледам как ме прегръща.
Искам да дойде съня - тих и тъмен,
да скоча от скалистия връх стръмен.
Вените ме болят, кръвта пари
и иска само да бликне от раните стари, ...