Сърцето до последно догаря,
а душата ми от гняв изгаря!
Как можа това да ми причиниш,
така жестоко душата ми да раниш.
Не познавах в тебе егоиста,
преди така безчувствен ти не беше!!?
Промени се и аз не знам какво стана...
Но таз промяна остави в сърцето ми кървава рана.
Надеждата, че прошката ще ме излекува,
вече я няма, сега гневът в душата ми гостува.
Но все пак усмихвам ти се, сърцето
да те мразя ми не дава, мразя се за което!! ...