Наранена играчка в нечии ръце,
душа празна - без облик, без стил.
Невинно, уплашено бледо дете,
защо ли животът така е решил?
Грях, болка, тъга и сълзи,
нежни бездънни красиви очи,
някой безкрайните карти реди...
смисъл и образ изчезват, нали?
Бледа надежда вирее все още
без никаква мисъл навред,
един копнеж все буди ни нощем,
че някога всичко ще бъде наред.