Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,
дай ми ти опора, благост, светлина,
близо до теб сякаш бях като в рая,
но сега далечна е твоята човещина!
Ето - птичките навън не пеят,
не беше до мен години наред,
хиляди сълзи за теб се леят,
без твоя чар пусто е навред!
За красота аз изпитвам жажда,
а този свят е коварен и жесток,
затова болка в душа се ражда,
за някой грях ли наказа ме Бог!?