С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи.
Ще дочакам до първия сняг
да повие със нежност земята
и под него да гният в пръстта
всички стари вини неизплакани.
Ще се върна във себе си, знам
и в червената жар на огнището
без остатък, в едно ще горят ...