ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛИПСИТЕ
Почувстам ли, че съм излишна
и че небето се втвърдява,
в бележчица ще ти напиша:
– Ела при мен и ме спасявай!
От тинята – да не потъна,
от мрака – дебнел във засада,
та сянката ми да прегърне –
озъбен, зъл и безпощаден.
И кривата на суетата
да счупи тънкото си жило.
Прости ми, че мълча, когато
до дъно ми е накривило.
И колко лакти да обеля,
дордето разбереш накрая –
как всяка тишина е белег,
че липсата ти ме ранява.
© Валентина Йотова Всички права запазени