Не искам аз молитви и сълзи!
Не искам поп фалшиво да ми пее!
Кажете само „Бог да го прости“!
А дамата с косата ще се смее!
Ще е доволна тя за кой ли път,
че жътвата и спорна е, богата!
Един поет приела в свойта плът
и пак прецакала е тя съдбата!
Но аз не искам да се връщам там
във онзи свят лъжовен и бездушен!
Какво е горе аз добре го знам!
А тук във нейните поли съм сгушен!
Прие ме тя. Почуках, и отвори.
Не ми поиска даже и билет!
След мен вратата бавно се затвори.
Е, влизай - каза. Имаш днес късмет!
Усмихна се - не бой се, тук ще свикнеш!
Грешникът тук единствен ти не си!
Редът е строг и трябва да навикнеш!
Без кръчми, без хазарт и без жени!
Трудно ще е! Ясно ми е вече!
Но пък съдбата щом така реши
и тая със косата тихо рече:
Чадо, вече късно е! Уви!
13.02.2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени