Във спомена на минало, живяно,
напъхана във антикварен скрин,
лежах на дъното, мъниче разпиляно,
изгрявах с болката, а лягах със: Амин!!!
Във спомена на минало, душата,
запълвах я с кошмари и тъга,
разплитах се и вплитах във вината,
и криех, че от болка ще умра.
Във спомена на минало, в мечтите,
живеех във прегръщащи ръце,
целувах се на тъмно със звездите,
и плачех за допълващо сърце.
Във спомена не искам да живея,
сега съм тук реална с теб съдба,
и раждаш ме красиво да се смея,
намери ми душа за вечността.
Щастлива съм, че миналото свърши,
и светлата ми нежност пак преля,
не дадох на скръбта да ме прекърши,
тогава любовта ме сполетя...
пречистена, обичаща и бяла...
© Неземна Всички права запазени