Нека болката премине през мен.
Да изгори горите и поляните,
а воплите се втурнат по скалите.
Загубени в ехото.
Нека сълзите ме пречистят.
Вярата да излекува душата ми.
И горите отново ще израснат.
Поляните ще върнат аромата си.
Аз пак ще се открия за света,
приемайки живота с всеки дъх -
като причастие.
© Радостина Попова Всички права запазени