Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли,
или се свива в мене таралежът
с настръхнали, изострени бодли,
при допира до смелата ти нежност.
Или пък, просто в дяволска игра
ръцете ни горещи се преплитат...
Над мислите ми - девствена гора
небето меси лунната си пита.
Обгръща ни сребриста тишина,
в която всяка дума е излишна.
На прага пак застава любовта -
чаровна, а тръпчива като вишна.
Треперя, но прогаря ме жарта
избликнала в очите ти лъчисти,
а нежната им, жива светлина
напомня - всичко огънят пречиства.
© Вики Всички права запазени