Не се опитвай да спасяваш тишината.
Пусни я! Нека да се накрещи -
да каже всичко насъбрано.
Не знаеш ли, че тишината не мълчи?
Напротив. Искрено показва всичко -
жестоко, без да ни спести
напразни болка и умора.
И не се трогва от сълзи.
Усещам... Тишината значи края
на нещо хубаво преди,
на нещо безвъзвратно отлетяло,
което няма да се прероди.
Приемам тази тишина - присъда.
Щом ти поиска, ще мълчим.
Но после... Нека истински да бъдем -
пречистени, без фалш... без грим.
© Детелина Стефанова Всички права запазени