По стъклата се стичат сълзи
Като тия от моите очи
Време за любов е, обаче
И щастието може да плаче.
Някой реши да ме защити,
Но в гърлото парят сълзи -
Сълзи от радост и кураж,
Че свободата ми не е мираж.
Прегърнах свободата с ръце,
Но пак е мокро моето лице,
А сърцето ми весело чука,
Като под стрехата капчука.
Дъждът, който мие стъклата,
Неволно ги кара да плачат.
Сълзите от радост са чисти -
Пречистват и моите мисли.
© Нели Всички права запазени