Изтече луната в пазва на облак.
По гърба на тъмното
вятърничава
струна нежност разсипа звездите -
бледи слънца с оранжеви устни.
Спусна се
като въздишка мъглата,
избледнял седеф.
Нощта занича скришом
под полата й.
Жартиерът й е с цвят на мляко.
Полекичка
отприщва утро
дъждовна сита сладост.
Капки, натежали от желание,
ближат
кожата на тревите
и притихват
в невъзможно-синьо перо
от незабравка.
© Мери Добрева Всички права запазени
Много се радвам, че те открих