С трохите дневни нощем се приспивам -
като врабец, заспал под чужда стряха.
И вместо цвете милвам все коприва...
Приятелите бавно оредяха...
С останалите често стискам чашка,
но слаби са изветрилите думи...
Като в компютърна игра ни лашка
животът. Пропаст - помежду ни.
Сълзи съзирам само при опело -
душевната вода е тежко бреме...
Кое е туй, което ни е вплело
в едно опасно, дремещо безвремие? ...