Пред огледалото

2.12.2006 г., 22:56 ч.

Поезия

967 0 2

Пред огледалото

Едно момиче пред мен стоеше.

От момче бе сърцето й разбито,

но за него още то туптеше.

Тя обичаше го упорито.

През сълзи ми разказа,

че влюбена е до полуда,

че не може да го мрази

и надява се на чудо.

Попита ме какво да прави-

дали за него да се бори,

дали да го забрави

и да спре да му говори...

Но нищо аз не отговорих,

въпросът беше много сложен.

жал ми е ,че трябва тя да страда.

Ръка протегнах,но се спрях.

Разделяше ни стъклена преграда.

Аз пред огледалото стоях сама.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.