daik (Георги Динински)
356 484
4.08.2005 г., 0:00 ч.

Пред теб 

  Поезия
1142 0 6
В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша,
във хаотичния коктейл
играеше кристален пясък,
немирство от звездите взел.
В средата - цвят прозрачен
на недокосната жена
и до сега в кръвта ми плаче
със нежната си мекота.
А по смутената повърхност
на тежкото ми питие,
напомняха ми крехка твърдост
две пеперудени криле!
…….
Ех, чак по обед под ореха разбрах,
картина ти рисувах по белия си лист.
пътечката безумна за тебе извървях
пред тебе да застана –
чист!

© Георги Динински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ммм, страшно красиво и образно!От мен-6!
  • Дайк, невероятно пишеш, Майсторе!
  • Благодаря Ви,
    Дано ми се върне музата и пак да има светулки

  • Много е хубаво очарована съм! продължавай в същия дух!
  • Много е хубаво. Поздравления!
  • Мога само да кажа, че умееш да превръщаш безумните пътища в нежно и вълнуващо докосване. А това е едно от най-красивите неща, които съм чела някога:
    "... цвят прозрачен
    на недокосната жена
    и до сега в кръвта ми плаче
    със нежната си мекота."
Предложения
: ??:??