Пред теб стоя
Глас.
Ужасен.
Злокобен.
Ехти силно в мен.
Съзнанието е опорочено.
Всичко превръща се в тлен.
Пред теб стоя разглобена...
Отдавна спрях да бъда жена.
Страшен демон за своя жертва ме избра.
Влезе в мен.
Преобърна...
Представите ми за света.
Нима бих могла да върна?
Теб и любовта.
Пред теб стоя гола и пропаднала...
Нищо не искам и не очаквам аз.
Тялото ми само за едно е създадено.
Да бъде жигосвано и захвърляно в прахта.
Всички преди теб това са правили.
Всички по този начин са се подигравали.
Пред теб стоя объркана и обезверена...
Без вяра в Бог и любовта.
Не се намери ни един-
да ми докаже че греша.
Пред теб стоя топла,но студена...
Жива,но без душа.
Ръцете ми са ледени.
Сърце сковано от тъга.
Пред теб стоя...
Ти ми кажи?
Как ме виждаш сега?
Пред теб стоя...с надежда...
че ще ми покажеш...
и ще докажеш...
че има смисъл-
от ЖИВОТА И ЛЮБОВТА!
© Ванина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!!!
-
ее браво много ми харесва
вложила си много чувства
поздрав
/6 -
може би и с годините разума идва!!!
-
Съчетай перфектното си тяло с умни разсъждения и няма да те захвърлят в прахта. Лесно е да те харесат, но трудно ще задържиш някого, ако нямате духовна връзка и общуване. Това го повтарям непрекъснато на дъщеря си, която е страхотна красавица, без капка разум.
-
ок
-
хубаво е.......и се облечи ,че ще настинеш
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
