Това нашето не е любов.
То по-скоро е нервно потропване
пред вратите Ти, Господи.
Закъснели сме.
Някой катинара
е хлопнал.
Като две смутени деца.
(И наистина имената ни
са библейски).
Закъсняхме да се обичаме,
Господи.
Закъсняхме за срещата.
Това нашето не е любов.
То е краят на пътя
самодостатъчност.
А надеждата за любов,
Господи,
тя е при тебе,
оттатък.
Публикувано във:
© Павлина Гатева Всички права запазени