Денят започва със мрак,

сънят се скършва от писък...

Животът - обран и изпразнен -

изхабен се търкаля по пътя,

всеки, минал от там, го подритва -

без свян, а с ехидна усмивка.

Разпилени спомени се влачат в мъглата,

търсят дом на свойта забрава...

Забравена младост безутешна ридае -

оплаква абсурда на времето.

Тежки стъпки раздират душата -

забързана, злобна пристига забравата...

Тук е - събира всичко останало,

поглъща, изтрива живот,

който може би някога бил е живян...

Обичаш ли? Мразиш ли? Човек ли си?

Мълчиш? Не помниш? Забрави ли?

Не! Предаде се!