10.03.2008 г., 10:33 ч.

Предателство 

  Поезия
1115 1 5
Излишна нежност, прикрита самота,
фалшива болка и удар в гърба,
наивна любов и луна на прах,
това усещам аз след твоя грях.
С какво заслужих измислени целувки,
с какво заслужих насила аз милувки,
стъпка ме без капка жал и свян,
а ти беше най-красивия ми блян.
Не искам вече "нежни" думи,
не искам вече преструвки помежду ни,
срина ме направо със земята,
а аз нямам сили даже да заплача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Предложения
: ??:??