Копринени сребърни струни
луната протяга,
звездите -
искрящи магически ноти,
трептят.
Вятърът вдига ръце
и птиците дъх притаяват -
в тъмнината
копнежно засвирва щурче.
Изпълват ме
тихи пулсиращи звуци,
залива ме
нежна нега…
Безсилна предавам се -
не мога мисълта да заключа.
Не мога.
Любовта преля във…
сълза.
© Ласка Александрова Всички права запазени
разтапям се пред твоите стихове...с обич, мила Ласка.