сънувах антракта
и южния вятър
от зимния двор
на мечти
зашити с надежди
недоизмислени
в доверие
в плач без звезди
рисунки безритмени
от спукани облаци
чертаят животи
и късни съдби
в ръцете на раната
дозабравила
след мен
колко малко боли
© Геновева Христова Всички права запазени