1.09.2009 г., 20:07 ч.

Предчувствие за... 

  Поезия
393 0 8

Ще затуля очите си

с бучки жарава,

и ще парят - нажежени до бяло.

 

Не съвсем и сърцето е спряло,

но светът ми ще се превърне

във пепел, ще рухне... тогава.

 

Само миг и няколко стяга отляво...

последната глътка въздух не ще

се промъкне в гърдите ми...

 

Вяло отпуснати, ръцете

ще подсилят последния спазъм.

Тогава ли?! Всичко тогава ще свърши.

 

Във тунела без край и начало...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??