Това си бе проклятие за дъжд.
Вали, откакто секнах да се моля.
И вместо дъжд, миришеше на мъж.
На онзи мъж, до кокала оголен.
Дарина Дечева
на Николай
Предчувствах всяка ласка като дъжд
и с всяка капка трескаво се молех,
но не на Господ, а на онзи мъж,
без който бях оголена до корен.
Предчувствах всяка следваща сълза,
а се преструвах, че небето плаче.
Обличах се небрежно – за пазар.
За балове отдавна няма начин.
Избождах си очите всяка нощ,
да си ушия рокля от коприва –
предчувствие за утрешен разкош,
та щом боде, да зная, че съм жива.
Това си бе предчувствие за мъж -
единствения, който ми остана,
любовно да ме гали – като дъжд...
Копривено да пари... Като рана!
© Нели Вангелова Всички права запазени
И давам 5 звездички