Нощта потропва неусетно по душата ми,
пречупена от дневни обещания.
Цигарен дим обагря страстите ми есенни,
в заблуда изтървали лятото...
Изтръпвам, предусетил болката,
стаена от безлични маски,
а нейде там в неопределеното
една фантазия вечеря с любовта ми...
Денят ще влезе непоканен
във сърцето ми,
трeперещо от нощни въжделения.
Поемам дъх и лъжа себе си, ...