Дрипави облаци. Разтопен хоризонт.
И небе - сякаш стомна пробита.
Разпилян като вятър е този живот,
мимолетен като звън на копита.
Парещи спомени. Сладко горчив
аромат на умиращо лято.
Есента ни посреща с дъждовни очи,
с листопадни искри по тревата.
Скършени пориви. Спящи мечти.
Носталгично унили усмивки.
Тишина и тъга. Топъл есенен стих.
Напоени с умора въздишки.