Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна!
А Луната, да знаеш,
бе толкова
сърдита.
Не се тревожи, знам!
И вярвам ти...
Ти просто,
ей така реши!
След късния августовски ден…
Луната ще продължава
балкона да огрява –
както и преди...
Отново и отново ще грее -
без мен!