14.01.2009 г., 20:39 ч.

"Преди" 

  Поезия
596 0 2
"Преди"

Понякога си струва да живееш,
да дишаш, да усещаш слънчевите ласки,
с очите си за красотата да погледнеш -
света във целия му блясък.
Да можеш да си влюбен и наивно
да чакаш скъпоценен миг,
когато ще прегръщаш истински
и любовта ще запечатваш в плик,
когато ще рисуваш със трескави ръце,
опитвайки се да направиш
картина пъстра на едно сърце
и с цветовете на душата си
завинаги лика и да запазиш...
Тя беше, тя е, ще остане,
мечтател бях, но вече няма,
огнище бях за истини и чувства,
сега във мене няма пламък...

© Дидо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??