Трябва да се счупя,
за да се усетя цяла.
Трябва да се срутя,
за да се сглобя.
Първо черна, после бяла.
Преди да бъда истина,
упорита съм лъжа...
Плевели, корени, бурени,
клони от вятър обрулени
ровят във пепел
след поредната гибел.
Трябва да умра,
за да се родя отново.
Снимката да скъсам,
после - залепя.
Затворник във олово...
Преди да съм любов,
осъждам се на съд суров.
© Катя Всички права запазени