Работих в Рим.
И бях съвсем сама.
Рисувах в двора на квартална църква.
С мъжете бях издигнала стена,
а ти дойде и в панделка я върза.
Аз помня погледа, избягващ теб...
От час ме гледаше.
И бе сериозен.
По иначе дъждовното небе
разцъфнаха хиляда бели рози.
Студено бе, но цялата горях,
при вдишване ми спираше сърцето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация