15.10.2010 г., 22:10 ч.

Преди изгрева... 

  Поезия
772 0 5

Най-тъмна преди изгрев е нощта...

 

 

 

Най-тъмна

преди изгрев е нощта...

Не иска да отстъпи пред зората...

И лепкав мрак

по нощните листа

оттича се и капе по тревата....

 

Най-тихо е,

преди да се разсъмне...

И птиците преди да се събудят...

И само още

някъде във тъмното

единствено щурците пак се любят...

 

Най-нежна

преди изгрев е нощта –

обхождаща те с хладни пръсти в мрака...

Най-тъжно е,

когато - в самота

и без любим човек - зората чакаш...  

 

 

 

15/10/2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изживяно,изстрадано,близко!"Сто години самота..."но твоето е красиво,а моето -тъжно!
  • Звучи напевно, макар да е тъжно. Никой не трябва да е сам.Хареса ми!Сещам се за една прекрасна мисъл, която винаги си повтарям, когато съм сама, а тя е: Бъди сам на себе си тълпа! Поздрав!
  • красиво!
  • Казал си го с най-хубавите дми...
    Чудесен стих!
  • Така е!С поздрав!
Предложения
: ??:??