Най-тъмна преди изгрев е нощта...
Най-тъмна
преди изгрев е нощта...
Не иска да отстъпи пред зората...
И лепкав мрак
по нощните листа
оттича се и капе по тревата....
Най-тихо е,
преди да се разсъмне...
И птиците преди да се събудят...
И само още
някъде във тъмното
единствено щурците пак се любят...
Най-нежна
преди изгрев е нощта –
обхождаща те с хладни пръсти в мрака...
Най-тъжно е,
когато - в самота
и без любим човек - зората чакаш...
15/10/2010
© Георги Ванчев Всички права запазени