Преди нощта звездите уморени
ме галят с меката си синева,
очите ти - издайнически смели
прикриват леко своята тъга.
Преди нощта, когато се съблича
луната, оцеляла след дъжда,
аз пак ще бъда твоето момиче,
ще те обичам даже след нощта.
© Жулиета Великова Всички права запазени