Като съботна тайна възкръсвам,
понесла към изгрева светли крила…
С топъл пух от тополи поръсвам
калдъръма изсечен, ти само ела!
Надиплена под рамото ти вярно,
идилия съм снежна, стон в съня ти –
отново гоним чувството коварно,
припомнихме си, че сме още млади.
Но времето пред нас е пестеливо
и сблъскваме се с радостта на прага,
когато пием шампанското пенливо,
всяка мисъл гневна ще ни избяга.
18.12.2010г.
http://www.youtube.com/watch?v=Y5vLtoTt8jQ
© Мери Попинз Всички права запазени
И след шампанското, ще ви е хубаво!