На Етчи (Анета Саманлиева) и по повод на нейното “МИРАЦИ J”
Реших да ви кажа „Сбогом!”
и „Прощално” даже написах,
очилата и молива хвърлих,
а сълзите и носа си “обрисах”.
Но когато влязох в сайта
що очите да видят –
Етчи ни критикува,
че ний, мъжете,
нещу се крийм, мързeлуваме.
Ех, лесно ни беше едно време -
жените на слънце копаят,
а ний - „ръководно” дремеме.
Е, понякога и карти играехме,
ала на сянка под плета,
с ония, дето бяха на кмета,
но разбрахме, че са белязани,
пък той само се фукаше,
че били от Бога „помазани”.
А сега к‘во – еманципация:
у нЕкой бар влезеш,
а там цЕлата нация.
Но за едно няма да споря –
бира си има, колкото щеш!
Ти само – ей там, до стобора
или към „двете нули” – беж.
Етчи, де са юнаците зная,
но ако нещо почерпиш,
на ушенце ще ти призная –
ти по-добре като мене
пред себе си да не срещаш!
Щото сме си Чешити големи,
с глави дебели (ала засмени)!
Вярно от нас няма да плачеш,
освен, ако със сълзите нарочно
армаган да си поискаш ще рачиш!
И приятна вечер на всички! :)
© Вили Тодоров Всички права запазени