Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!*
Две сенки крачат удължени,
на лунния зрак, със странен маниер
и няма вече кръв във твоите вени
пуст град, потънал в крепа чер.
Вървят и пред витрините се спират,
в тоз късен полунощен час
и нещо търсят, сякаш че избират,
и чува се внезапно детски глас.
Мамо, мамо, искам таз играчка,
кафявото мече от плат!
не може чедо, нямаме ваксина
и нямаме „зелен сертификат“.
Две сенки- малка до голяма,
по леденият тротоар вървят,
а пъстрите неонови реклами,
всуе тъй празнично блестят.
_______________________________
* -,, Братчетата на Гаврош,,
Авт. Весо: 17.11.2021
© Веселин Христов Всички права запазени