Предложение за прошка
Приклекнал неуверено на пода,
във ден за прошка, ми прости,
един свидетел имам - Бога,
една съдба, това си ти..
Прости, понякога съм луд,
несериозен, капризен, инат,
но ти не ме смени със друг,
или по-скоро, не успя..
Забравих всичките ти грешки,
ти никога не падна на колене,
освен, когато искаш нещо,
или пък си в леглото с мен..
Отдавна го искаш, аз пък не мога,
дотук си живяхме в компромис,
една Жена да превърнеш в съпруга,
моя любов, заверена със подпис?...
- Ще станеш ли моя жена? Те попитах...
- Разбира се! Да! Толкова чаках!...
Аз някак си станах странно щастлив,
а ти се присви и... заплака..
- Недей, мила моя! Стига сълзи!
Вземи този пръстен, така закъснял,
живота ти с мен дано украси
и моя живот, досега черно-бял...
17.03.2013
Д. Антонов (diester)
© Данаил Антонов Всички права запазени