23.11.2020 г., 8:15 ч.

Предначертан отскок 

  Поезия » Любовна
358 5 8

Не вадя любовта си под черта,

възраждам я след всяко многоточие.

Което жребият предначерта,

допирам право в свойто слепоочие.

 

След изстрели каквото оцеля, 

възкръсва с въглени от пепелището.

Вестта победоносна надделя,

ще преживеят сблъсъците нищите.

 

Неспирен е потокът на кръвта

на срещналия ново изпитание,

ловил ли се е здраво на връвта,

и пропастта надскача с упование. 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти от 💗, Рени! Удоволствие за мен е този сърдечен отзив. Това стихче ми влезе много под кожата.
  • Хареса ми!💖
  • Радва ме одобрението ти, Мария! Здравето и любовта винаги да те съпътстват.💖
  • Браво!💕👏 Много стойностно произведение, Светличка!🌹
  • Благодаря ви. Оптимизмът е добър заряд в днешно време. Споделеност ви пожелавам!
  • Оптимистично.
    Поздравявам те.
  • Харесва ми! Поздравления!
  • При любовта е винаги като при руската ролетка. Молиш се изстрелът да те пропусне. Много интересно и динамично поднесено стихотворение. Поздравление, Светулка!
Предложения
: ??:??