На В.
Ела... останаха ми малко думи...
Мълчанието ти изтри това,
което можеше и беше помежду ни,
завършило в безкрая с Любовта.
Изтри, защото просто няма Вечност...
Когато има догма, бит и страст,
една изкуствена, уви, далечност,
заседнала е трайно между нас.
Но ето, пак натам очи обръщаш
и, може би, сърцето те боли...
Знам, краен си... Защо без думи връщаш ...