Нямам цвете с любов подарено.
Празник, казват, че е, а не е.
Не, че нещо, но нещо в сърцето,
като кука отляво боде.
И какво му е празнично хора,
ако всичко от мене съм дала.
Получавам за дар все умора,
от която боли ме накрая.
Не завиждам. Недейте разбира погрешно,
като плача, скрила сълзи във шепи.
То си е просто логично
самота, щом надвисна над мене. ...