Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
16.09.2007 г., 23:39 ч.

Предричам си 

  Поезия
447 0 9

Да се събудя звънка в утрото,
щастлива, като сребърна роса.
Да погреба вината в мислите.
Да се изпълня с радостна мечта.

Да стъпвам по лицето на земята
с най-вятърна походка лека,
по устните тръпчива и позната
да сещам влюбена милувка.

Да шепна думи нежни за обичане,
от плътност да преливам във любов,
да бъда и ефирната, и нежната,
единствена  във твоят послеслов.

Да бъда и да си остана същата,
която се надбягва вечно с вятъра.
Предричам си, да съм щастливката,
след сън да е реална всяка истина.

Ще си повярвам, за да те дочакам,
да те долюбя в нежното на пръстите.
Със огнената клада на душата
да те измия в дъждовете на очите.


Предричам си и  силно искам да си вярвам!
Нали небето е пространството за птиците,
ще търся там изгубените си следи,
предричайки си сбъдване от звездни мигове...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??